Deutscher Gewerkschaftsbund

DGB

Командироването на работници е временна трудова дейност на работник в друга държава от ЕС по възлагане от неговия работодател. По време на командироването работниците продължават да са назначени при техния работодател и да са социално осигурени в страната на произхода си. По данни на Европейския парламент най-много командировани работници (42 процента) работят в строителството, 22 процента са заети в преработвателната промишленост, 14 насто в образованието, здравеопазването и социалния сектор, а 10 процента в областта на бизнес-услугите.

Правната рамка е свободата на предоставяне на услуги. Съгласно това европейските предприятия имат правото да предлагат услугите си в други страни-членки на ЕС и за тази цел да командироват свои служители. С цел да се предотврати неравностойното третиране, ЕС в Директивата относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги от 1996 г. определи, че за командированите работници са валидни минималните разпоредби от трудовото право на страната, в която са командировани:

• ставките на минималното трудово възнаграждение
• максималното работно време и минималните почивки
• минималният платен годишен отпуск
• условията за предоставяне на работна сила от фирми за временна заетост
• безопасността, здравната защита и хигиената на работното място
• еднаквото третиране на мъжете и жените

В германския Закон за командироването на работници, с което директивата на ЕС бе транспонирана в националното законодателство, е определено, че следва да се заплаща минималното трудово възнаграждение по отрасли. На практика на командированите работници често пъти се заплащат по-малко от редовните работници. По преценка на Европейската комисия в Германия те получават до 50 процента по-малка заплата. Една от причините е, че на командированите работници по принцип се заплаща само съответно валидното минимално трудово възнаграждение. Добавки върху тези заплати, респ. валидните в Германия отраслови тарифи често пъти не се прилагат за тях.

С приетата през м. май 2018 г. реформа на Директивата относно командироването на работници е предвидено занапред да важи навсякъде принципът: „Еднаква заплата за еднакъв труд на същото място“. Това обаче предстои тепърва да бъде транспонирано в националното законодателство. Освен това, вероятно няма да бъде включен международният сухопътен шосеен транспорт.

Наред с нееднаквото заплащане, командированите работници се сблъскват с незаконни практики: Понякога работодателите не регистрират своите работници за социалното осигуряване, фалшифицират се необходимите за тази цел удостоверения A1. Някои от тези предприятия са фирми фантоми, създадени специално за бизнеса с командироването на работници, които създават объркващи вериги на подизпълнители.