Deutscher Gewerkschaftsbund

DGB/ Stefan Glöde

Мюнхен – Любляна – Манхайм

Преди Марко Танасич е бил полицай. Днес той работи за Съюза на свободните синдикати в Словения. Синдикалният деец печели от бившата си професия, тъй като той често пъти се сблъсква с незаконни практики: фирми, които изграждат бизнес-модела си върху измамата по отношение на трудовото възнаграждение. През лятото тази година на Марко Танасич от Германия се обажда строителен работник от Босна и Херцеговина. Казва, че той и десетина колеги са назначени при словенски работодател и работят на строителна площадка близо до Мюнхен. Имало проблеми с настаняването.

Танасич препраща запитването на синдикалния деец Драгана Бубул, която говори сърбохърватски и работи за „Справедлива мобилност“ в южна Германия. „Обменът на информация помежду ни върви гладко“, разказва Бубул. „С Марко се познаваме чрез проекта ‚Fair Posting‘.“ Консултантката установява контакт със строителните работници. Работодателят, който отговаря за разходите по настаняването в Германия, не е заплатил наема. Словенската фирма се опитва да се оправдава пред Драгана Бубул, твърдейки, че уж има проблеми с ликвидността. Възложителят, голяма баварска строителна фирма, не бил заплатил сметките си.

Строителните работници са принудени да напуснат квартирата си. Те нощуват на строителната площадка. Освен това се оказва, че на мъжете не е изплатена част от заплатите им. Драгана Бубул и Марко Танасич обсъждат проблема и накрая решават да изпратят както на словенския работодател, така и на баварския главен изпълнител искания за изплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на строителните работници.

Имат успех: „След мудни преговори главният изпълнител поема поне изплащането на мининалното нетно трудово възнаграждение на работниците“, разказва Драгана Бубул. „Понастоящем в строителството това са 11,30 евро, а за квалифицирани работници 14,70 евро на час. Общо издействахме 23.000 евро.“ Решаващо влияние е имало позоваването на гражданската отговорност на главния изпълнител. Съгласно §14 от Закона за командироването на работници главният изпълнител отговаря най-малкото за минималното нетно трудово възнаграждение на работниците. По този начин главният изпълнител поема риска, ако един от неговите подизпълнители не изплаща заплатите на работниците си.

Исканията за заплащане, изпратени на словенския работодател, се връщат неотворени – това е популярен трик, за да се протака откриването на съдебен спор поради измама по отношение на трудовото възнаграждение. Марко Танасич започва подобна процедура срещу словенското предприятие. При събирането на допълнителна информация той констатира, че фирмата е извършила измама и по отношение на социално-осигурителните вноски в ущърб на командированите работници: С подправени документи, подписани уж от строителните работници, словенският предприемач е отрегистрирал босненците със задна дата от социално-осигурителните институти – умишлена измама в ущърб на строителните работници, на които не им се признава осигурителният период в осигуряването за безработица, но и в ущърб на словенската социално-осигурителна система.

Предприемачът заплашва Танасич: Той щял да се погрижи за това синдикалният деец да бъде принуден да напусне Словения, ако продължи да се намесва в неговия бизнес. Марко Танасич обаче не се поддава на заплахите, но подава пореден сигнал. Той не иска да се откаже, но знае, че системата е болна. С оглед на това, че в Словения е сравнително лесно да създадеш фирма, ниските бариери се използват. Фирми фантоми завъртат бизнес с командироването на работници, без да имат резерви или да развиват друга стопанска дейност. Възложителите печелят от изгодните оферти на несериозните подизпълнители. В сравнение с печалбите рискът е сравнително малък – въпреки гражданската отговорност на главния изпълнител, понеже всеки работник трябва индивидуално да издейства своето право на трудово възнаграждение. Без съдействието на такива експерти като Драгана Бубул и Марко Танасич повечето строителни работници едва ли биха били в състояние да направят това.

София – Бавария – Северен Рейн-Вестфалия

През пролетта на 2018 г. дванадесет строителни работници се явяват в консултативния център на мрежата „Fair Posting“ в София. Не са им били изплатени заплатите. При Нели Ботевска и Величка Микова те попадат на правилно място: двете консултантки работят за Конфедерацията на независимите синдикати в България, съкратено: КНСБ.

Мъжете са били назначени при български предприемач, който ги е командировал за работа в Германия. През цялото лято на 2017 г. българите са работили в Северен Рейн-Вестфалия и Бавария в подземното строителство. Поръчката, обхващаща изграждането на широколентовата мрежа, е била възложена от съотвените общини на две големи германски телекомуникационни фирми. Един от работниците разказва, че от юни до края на август е работил 600 часа, но е получил авансово само 770 лева – около 385 евро.

Двете жени синдикални дейци от „Fair Posting“ подават сигнал в инспекцията по труда в София, която проверява случая и удостоверява правото на неизплатените заплати. На фирмата е наложена глоба. Върху тази основа понастоящем няколко от строителните работници водят съдебен спор за получаване на трудовото си възнаграждение. Българската телевизия отразява случая.

Наред с българското предприятие отговорни са и германските възложители, това е ясно регулирано в рамките на отговорността на възложителя по § 14 от Закона за командироването на работници и по § 13 от Закона за минималното трудово възнаграждение. Ето защо Величка Микова и Нели Ботевска активират своята мрежа и се обаждат на консултативния център на „Справедлива мобилност“ на Съюза на германските синдикати (СГС) в Германия. Отсега нататък Иван Иванов от Франкфурт на Майн ще подпомага българските колеги. Иванов пише на германските възложители и иска от тях да изплатят дължимите заплати на строителните работници.

Манхайм – Загреб – Любляна

Манхайм, през лятото на 2017 г. Двама работници хървати посещават консултативния център на „Справедлива мобилност“ на Съюза на германските синдикати. Техният случай: Те са работили няколко месеца в Хертен в металопреработването, но работодателят им е изплатил само част от заплатата.

Консултантката Драгана Бубул от СГС се интересува от договорите и местата, където са работили. Хърватите са работили за главния изпълнител „R&R Beth“ от Тюрингия, но работодателят им е била фирмата „Kranos Mont doo“ от Вараждин, Хърватия. В трудовите договори, които хърватската фирма е сключила с хърватските работници на немски език, е договорена 40-часова работна седмица за брутна заплата от 800 евро. Освен това, договорът е предвиждал възможността на командироването. В този случай съгласно договора заплатите щели да се приспособят към законодателството на страната, в която работниците щели да бъдат командировани. В Германия това били брутно осем евро на час, така били казали на двамата работници.

Нито са информирали работниците, че в Германия законовото минимално трудово възнаграждение е 8,84 евро, нито че в металния отрасъл въз основата на колективните договори се изплащат още по-високи брутни заплати. Двамата не са имали удостоверение А1, необходимо като удостоверение за социалното осигуряване в случай на командироване. Те дори не са сигурни, дали във фирмата въобще са издали подобни удостоверения.

Драгана Бубул и нейната колежка Сунчица Бърнардич от хърватската профсъюзна конфедерация в Загреб се заемат със случая: Въз основа на документацията за работното време и записките на работниците консултантките изпращат искания за заплащане, на хърватски и на немски език, първоначално без отклик.

Накрая двете жени намират сътрудник на германския главен изпълнител „R&R Beth“. Той уверява, че плащанията към подизпълнителите са били осъществени, и казва, че неговият работодател не смята, че носи отговорност, и отказва да върши допълнителни плащания на работниците. Подизпълнителят носи името „Kadra“, явно става дума за словенска фирма, както установяват синдикалните дейци. Те включват в случая колегата си Марко Танасич от Любляна, който веднага знае, за кого става дума. Оказва се обаче, че подизпълнителят междувременно е изпаднал в несъстоятелност и е изчезнал от пазара. Освен това германският главен изпълнител посочва, че вече е прекратил деловите си отношения поради нередовности от страна на подизпълнителя. Вярно е, че съгласно германския Закон за командироването на работници в подобни случаи главният изпълнител носи отговорност. Ако обаче главният изпълнител откаже да изпълни задълженията си, засегнатите работници трябва да заведат съдебен спор, за да предявят своите искания. Поради рисковете, свързани с подобни съдебни дела, мнозина не са готови да направят тази крачка – така и засегнатите в конкретния случай работници.